автор: roza1

Живеел в делника човек.
От скука в летния пек
погледнал своята душа
и се заел да я почиства.
До сиво лъснал я.
До пусто.

Изпразнил всичките тъги,
като птици наранени.
Изгубил всичките мечти-
останали неизлетели.
Прехвърлил минала любов,
за която не е бил готов,
Изсипал годините отминали
с вид нещастен преминали.
Изтупал спомена си прашен,
лишен от всяка земна страст.
Огледал се напълно нов.
Почистен светел.
Бил готов.
Но бил като Луната сам.
Като кладенец пресъхнал
дори сълза не приютил,
не напоил във жега лятна,
ни скитник бос ни албатрос.
Дори една единствена любов
не греела във пустия живот.
Погледнал плахо към вратата.
Напразно чакал.
Заплакал...
А колко пъти на вратата
на безчувственото му сърце,
похлопвала любов,като перце.
От гордост или от пустота
човекът пуст не я разбра.

10.07.2004