автор: URAGANNNN

Поле,белота,
сняг,тишина,
Луна,красота,
дъх,топлина.

Шир потънала във бяло
и цялата се губи из мъглата,
тихо е и мъртво,опустяло
и вълк излива си душата .

Поле със призрачно лице
и няма стрък,ни ствол,ни клон,
мистично е --с невидимо перце,
Някой гали ме със нежен тон.

Небето някак си е по-дълбоко
и цветът му чезне неловим,
звезди--от тях съм по-високо,
потрепват в облачен килим.

Воят спря и по-продрано,
понесе се над стихналите друми,
тъжен--във молба закана,
с извивки плачещи за думи.

Луната пръска бледа светлина
и с устни топли тихото поле,
то искри в любовна пелена,
летя на Святите криле...

Затихна бавно вопълът далечен,
поемам дъх и викам,плача:
"О,ИСУСЕ,бях на грях обречен,
захвърлен--в пустош да се влача!

Любими мой,аз искам да докосна,
да прегърна ТЕ в Любов окъпан,
във римите да вложа Я,да просна,
заблудите в душите ТЕБЕ скъпи!"

Тишина,белота,
поле,красота,
сняг,глъбина,
ИСУС,топлина.

12.01.1995
село Юлиево