Вървим по пътя, сгушени вървим,
а вредом по смълчаните пътеки
бодли и рози, рози и бодли
привличат погледа на всеки.
Нощес сънувах ги и ти разказвам
за тези рози и бодли, и прах,
сънувах слънцето тайно залязло
над хиляди пътеки страх.
Нощес сънувах как навън вали,
но нямаше ни дъжд, ни сняг –
бодли и рози, рози и бодли
и някакъв самотен бряг.
Сега съм с теб, сега е леко
в сърцето ми, в засмените очи,
щом своя сън пред теб изрекох
с бодли и рози, рози и бодли.