автор: zori_ss

И ето пак останах аз сама
и споменът остана да изгаря.
Колко болка пак таи в мен,
но не искам извън сърцето аз да те оставя.
И блестят твоите очи, в съня ми, да, безмилостно жестоки,
но не гледат вече те във мен
и болката не спира, подлудява.
И пак седя си тихо в моя плен,
но си зная- по- добре сама,
отколкото да тъна във забрава.