ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 651
ХуЛитери: 0
Всичко: 651
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | По антиутопията "Ние"на Евгений Замятин (1926г.) заспиват звездите
отвъд купола стъклен,
свлича се утрото
по зелени дървета... отвъд.
...
тук- в прозрачни пакети
хладен неон облещва очите си,
"номерата" правят гимнастика
под общa диктовка.
униформени...
служещи...
ничии, безродови...
на портала раздават
билети за секс,
билети за радост,
билети за влака нанякъде,
ако "някъде" има...останало...
мисълта е размито понятие,
вещество сиво и ясно,
натъпкано в колби
и клетки- до ужас прозрачни-
от луди и бдящи химици.
животът търкаля- бодро и маршово-
зъбатите части на свойта машина-
смазана, чаткaща
по релси без минало.
участ с пила изпилявана
търпеливо,
до пълна еднаквост...
екрани,
глас повсеместен,
мегафони,
събрания,
великия брат...
към чужди земи...
общо е всичко
и няма различие
мечтания рай...
-религия?...
-мъртва!
-любов?...
-задушена!
...
краят е ясен...
по-ясен от бистрия етер.
"интегралът" напредва в строежа си,
великият брат ще превземе
с безличие и другия свят...
под купола малките хора
умират цинично
от осем до пет...
за смелия
личния
човека със името
пулсиращ от мисъл-
концлагерска схватка
в камбана от газ...
чудесно е тук
програмиран животът...
-индивиди?...
-убити!
...
отвъд... пролетта
залива тревите...
_____________________
Това е само опит за интерпретация на една от любимите ми книги.
Публикувано от BlackCat на 10.07.2004 @ 07:59:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117716 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"По антиутопията "Ние"на Евгений Замятин (1926г.)" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По антиутопията от lachistata (lyubitsasavova@abv.bg) на 11.07.2004 @ 21:59:14 (Профил | Изпрати бележка) | Марта, Хаммил, най-лесното, което можах да направя, бе да проверя в един доста богат руски сайт (адресът е даден като връзка в Хулите). Изпращам директно страницата за Замятин, ако ви интересува- на руски е. http://lib.ru/PROZA/ZAMQTIN/
Оказва се, че Замятин има и други неща.
|
Re: По антиутопията от Ufff на 15.07.2004 @ 05:32:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че ни "пусна мухата" да си припомним пак някои антиутопични творби.Още оня ден го прочетох това стихотворение.Исках вместо отзив да ти пусна забавна компилация от такива произведения, но се получи тромаво.Все пак -ето я:
Чапек/"Р.У.Р."/:-Аз също имах своя мечта/.../Но сега,докато правех баланса,ми дойде наум,че историята не я създават големите мечти, а малките нужди на всички почтени,умерено престъпни и себични хорица, с една дума, на всички.Всички идеи, любови,планова, геройства,всичките тия ефирни неща са само колкото да може човек да се препарира за музея на вселената с надпис:Ето го човека.Точка.(реплика на Бусман)
Бредбъри/"451 по Фаренхайт"/:-Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре.Дете или книга, или картина, или къща,или стена, която е построил.Или пък градена, която е посадилНещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш/.../.Няма значение какво правиш, казваше той,стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо,което не е било преди, в нещо ново ,което ще приличи на теб, след като отдръпнеш ръцете си.Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар...
Замятин/"Ние"/-Аз съм като машина,включена на твърде чести обороти;лагерите са се нагрели,още миг -и ще закапе разтопен метал, и всичко- в нищото./.../Разбирам, че границата на вчерашното нелепо "разтваряне във вселената" е смъртта.Защото тъкмо смъртта е най-пълното ни разтваряне във вселената.Оттук-ако означим любовта с Л, а смъртта със С, то Л=f(С), тоест любовта и смъртта...
Олдъс Хъксли/"Прекрасният нов свят"/-Абсурд е:ако човек е преточен като алфа и обучен като алфа, той ще полудее, ако трябва да върши работата на някой епсилон/.../Само от един епсилон могат да се очакват жертви, свързани с работата на епсилоните, по простата причина, че за него те не представляват жертви-те са линията на най-малкото съпротивление/.../За него няма спасение-той е обречен.Даже и след преточването му от бутилката той продължава да живее в нея- в невидимата бутилка на инфантилни и зародишни емоционални ограничения.
Р.Мерл/"Добре охранявани мъже"/-Сбоком, бивши обекти,станали субекти.Но защо вашето освобождение трябва да мине през моето унижение.Къде е истинското равенство?
Джордж Оруел/"1984"/-СВОБОДАТА Е РОБСТВО/.../ДВЕ И ДВЕ ПРАВЯТ ПЕТ.
:))))) |
Re: По антиутопията Ние на Евгений Замятин 1926 г. от mariq-desislava на 01.03.2014 @ 10:24:10 (Профил | Изпрати бележка) | Стига, бе, още сънувам кошмари от таз книга, а я четох в 10 клас още, това са много години.:) Но си пресъздала атмосферата. |
| |