автор: daik

Слава на теб безутешна печал!
Вчера умря сивоокия крал.

В есенна вечер със цвят на тъга
Мъжът ми се върна и каза така:

“Бил е на лов , върху стария мъх
те го намерили, паднал, без дъх…

Горката кралица. Млада е тя!...
Тази нощ, клета, съвсем побеля.”

Взе си лула от камината той
На работа тръгна-после покой.

Аз дъщеря си сега ще събудя
Очите й сиви нека да видя.

Шепнат тополи- прозореца галят:
“Няма го кралят ти…няма го кралят…”