автор: mariq-desislava

Стихиите упрекват ме,
че живея в сянката на тишината
и блатата викат ме,
но аз съм нощен вятър

Тихо е ехото,
нямат глас думите,
изпълнена е с шепоти дъгата,
но аз съм нощен вятър

Под индиго е живота ми,
всяка стъпка преповтарям
ничие дете на пясъка,
но аз съм нощен вятър

Във скала ще те извая,
върху дърво ще издълбая твойто тяло,
за да помня, че вятъра се укротява
само с парещо сърце

Аз съм твоят гаснещ грях,
простор от пепел и прах,
писък на звезда,
вселенска простота