Зелените коси
на бисерното лято
галят морските очи
и го завиват с уморено птиче ято
Безтегловното небе
смее се уханно на песъчинковото дете
и облива се нехайно
в цветовете на влюбени коне
Недоспалите дюни
бълнуват за слънце и ненаписани стихове
С мисли безумни денят се стопява до зрънце
и неизживени мигове чакат да мръкне