автор: malka

-Ако имаш още нещо да ми казваш , направи го сега , защото утре няма да искам да те слушам...
-Нямам
-Сигурен ли си?!?
-Да.
-Искаш да се разделим?!?
-Да.
-Сигурен ли си?!?
-Да.
-Ама тоя път ще е за последно , нали знаеш?
-Все тая.
-Хубаво.
...

Ей така приключи първата ми любов.Значи как да го опиша по точно, липсва ми лексика , а вече и спомена ми липсва , понеже когато изпитваш силна болка , не можеш да съхраниш ясни спомени. Единственото за което се сещам сега , е че тогава много ме боля. Повече от онзи път когато ми се пръсна включена електрическа крушка и ми се разтопи кожата...там поне аулина оправи работата. А тогава не можех да преглъщам. Разцепва се бе, хора. Онова вътре в теб се разцепва диаметрално.Това е което чувстваш,за тея дето са забравили и за тея дето не са го преживели. Ако си ваза - си струшена. Ако си вода - изтичаш в канала. Ако си вълна – разбиваш се в брега. И още хиляда такива ‘ако-та’, който си мислиш,че са края , но те всъщност са началото на един по-различен път. Така или иначе никога вече не си същия. Проблема не е и толкова в конкретния човек – Господ здраве да му дава на моето момче, беше прекрасен. Въпроса е ,че всички илюзии умират. Няма една любов.Няма вечна вярност.Няма го това ‘Всичко можем да преодолеем, ако сме заедно’, няма да си имате руси дечица. Няма.
И в тебе много неща ги няма. Невиността с която си се доверил първия път.Друг ме прегръща и аз го прегръщам така както прегръщах теб.И си мисля колко е отвратителна тая женска предателска същност, колко лесно се прехвърлям от един на втори.А всъщност това е единствения начин по който мога да прегръщам. Така се успокоявам по късно.
Винаги съм знаела , че болката е изключителна тригерна сила. И всичко се промени.
Беше толкова отдавна.Минаха цели 5-6 месеца.
А всъщност беше скоро.Някакви си 5-6 месеца.
Сега съм друга. Сега всичко е само бледен спомен, че някога нещо е имало. Част от сценарий на филм. Сега не мога да повярвам , че някога съм се молила земята да се разтвори и да ме прибере, само и само да не сме разделени. Сега гласът ти не ме радва ,а понякога дори ме дразни.Сега, когато седя на сантиметри от лицето ти не мога да се накарам да пожелая да те целуна дори и ей така. Сега искаш да ми говориш , имаш много неща за казване , но на мен ми е безинтересно да те слушам.А аз съм разцепена диаметрално и съм благодарна , че мина през мен и ме научи на толкова много.Ти беше най-добрата първа любов която можех да имам.