автор: sradev

Здравей, Д.

не сме се виждали, но сме добри приятели, как така стана?
Има много определения на приятелството, някои го бъркат с побратимяването, което Аристотел определя като "една душа в две тела", но то е друго нещо, то е клетва. И пак различни са възгледите, побратимяване има като клетвата в златната кохорта на Александър - един побратим и до смърт, има и като в мафиите - всички за шефа, но има и като в тримата мускетари - един за всички, всички за един. Побратимяването се запечатва с кръв, то е кръвна клетва. Една от най-старите кръвни клетви. А приятелството?
Приятели обикновено наричаме такива, с които сме имали съпреживяване. Така и любовниците, разлюбвайки, се питат - но ще си останем приятели? Така се ражда бойната дружба, кръчмарската, работната. Силата на преживяванията, богатството им, определя степента на приятелството. Значи приятелството е спомен от синтония. А синтонията, споделеното преживяване, е голяма радост. Радост от синхронизация на чувствата и мислите. И търсене, провокиране, на ситуацията, която ги е породила.
А как се раждат тези анонимни приятелства? Сайта е такова магично място. Литература, да, но и търсене на съ-мишленици и съ-чувстващи. Дори превеждайки чужди текстове ние със самият избор определяме кое е трогнало струната на душата ни. Защо е по-лесно да намериш приятел тук, отколкото на опашката за месо? Тук ние пишем за това, което ни вълнува, това, което ни лежи на сърцето. А на опашката за месо ние сме притурка към обяда, който ще сготвиме, облечена в козметиката "за всеки случай", скрита зад бронята "чуждия ще те окраде" или просто увити с вълната "кой го знае па тоя". Тук идваме за чувства и мисли, там - за обяд. Разбира се, приятелство е възможно и на кулинарна основа, но мелодията на "а ла Росини" не трогва толкова колкото оперите му.
И така бях свидетел на зараждането на няколко приятелства, моментите на първата среща и откриването, че човека, анонимният приятел, е още по-приятел на живо. Отново съвместно преживяване. И така ние с теб сме приятели. Ще се видиме на живо и ще бъдем още повече приятели. С други думи ще продължаваме и ще развиваме съпричастност в мислите.
Това и ти го знаеш. Уговаряме се, ще се видиме.
Но има нещо повече в магията на писаните думи. На пример с "Чародейката" (две студентки) синтонията се започна, когато ги почувствах като от моят студентски живот - също така щур бях по онова време. Казах им го веднага. Но сприятелихме се не тогава, а след като им написах приказката. Разказана тя губи някакъв чар. Чара на писаното слово. И приказката продължава. Ето, в "10 000" хвърлих обещанието пак с тях да се видя. Нещо като клетва е, както и това писмо.
Бъди!
ПП Ето го примера на синтония, дори телепатия - през това време, докато аз пиша това писмо ти четеш "10 000".