автор: azur

Цветни пътища разлистих
по стръмнината на съня
затворих очи и те измислих
затихващ спомен на нощта.
От бялото започнах да те търся
през цветовете дирех брод
от умората... косите да разтърся
от лъжите на тежкият живот.
Разлиствах те като страница на книга
раздавах на безцветие крила
по редовете със завързана верига
покълнвала бе моята самота.
Движението бляскаво ме мами
с мириса на вятър див
къде остави или забрави
подножието на сънят ми сив.

Аз цветни сънища разлистих
но от сивото се изморих...