автор: mi_me_to

Посоките обърнах да те търся,
Свърна ми небето,
до отворения ти прозорец.
Да вляза?!Да си тръгна...
Пролет е...
Неудобна и красива пролет.
И няма умора,
в разстоянието на дъха ти...
Аз се върнах...
Ще заключиш ли вратите,
отвън да чакам за покани.
Не.Няма.
Влизам.
Кажи ми да остана.
Да си тръгна
е късно...
До забравяне -
От там се връщам
намерила те
в невярване.
И докосвам
в докосване
за тебе жадна.
Стига тръгване!
Кажи ми да остана.