автор: jelyaznovski

Измират клетките от старост
и бавно, тихо, без следа
там от пихтията им странна
изчезва живата вода.

Отиват си неназовани.
Но в тъмния им аноним
Бог отделил е две да станат
човек замислен и раним.

Измират клетките ни странни
и бавно тихо без следа
през овехтелите мембрани
изтича живата вода.

Но почва простичко делене
и мъртвият изстинал свят
зачева страшно нужен гений-
велик, но още непознат.