автор: jelyaznovski

Така, да се назобам с прости истини,
велосипед да се науча да търкалям...

Краката изранени да измия аз
преди да легна в белите чаршафи...

И тебе да открия тук край себе си
след дълго взиране сред хората...

И млякото да купя на децата си,
да им потуля първите тетрадки...

И тихо да е в мен, и пълно да е,
и плодовете да жълтеят във панерчето...

И някого да чакам – звук през портата
и повече нагоре да не слушам…

Туй ли е?