автор: Pobeditel

Изричам думи съкровени, слънчеви лъчи,
сърцето ти да стопля, за мене да пламти.
В пухена завивка ще превърна синевата,
под нея с теб ще избягаме от самотата.

Докосвам тази нежна струна, твоята душа
и нека тя живее сред люлякови чудеса.
Мислите и чувствата в небето полетяха,
високо горе, до съзвездията заблестяха.

Няма вече да тъжим, ние сме вечността.
Любовта е нещо свято, дарява ни с блага.
Да посрещаме изгревите с весели лица,
щастието се крие в две влюбени сърца.

Изпращам ти целувки по облаците бели,
с пролетно ухание на вишни разцъфтели.
С ръце треперещи насън те разсъбличам,
във деня си приказно и силно те обичам.