автор: varq2

Ирония е нашата съдба…
но друга ний си нямаме.
Иронията е във нашата душа,
защото я създаваме.

Половинвековна вярност
ни свързва с моята душа.
Преплетени в цялост сме-
единствена на таз земя.

Обрулена от своята наивност,
горяща,но възкръсваща от пепелта
изгубена във лабиринта от предатели,
не скъса нишката на обичта.

Надбягвахме се в устрема към щастието
и падахме след първите завои.
Но тя подаваше ми кавалерски дланите си
и следваше на крачка пътя мой.

Обкичена с венец от тръни,
сияеща с моминска красота,
виждаща единствено приятели,
не заплати достойнството си със лъжа.

Приела съм съдбата си като одежда,
изтъркана,но само моя.
И скътала съм във душата си надежда,
че няма да се разделим с ирония.