автор: fightingone

Тук,
в стаята на моя живот
предметите продължават да се променят.
Пепелници, в които плача
страдащият брат от дървените стени
48-те клавиша на пишещата машина
всеки от тях око, което никога не се затваря
книгите, всяка участничка в конкурс за красота
черният стол, кучешкият ковчег направен от Ногъхит
дупките в стената
чакащи като хралупа на пчели
златната постелка
разговорът между петите и пръстите
огнището
ножът, който чака някой да го вдигне,
диванът, изтощен като курва,
телефонът
двете цветя, които са пуснали корени едно в друго
вратите
които се отварят и затварят като миди
лампите
пронизващи ме
осветяващи мръсотията и смеха.
Прозорците,
изгладнелите прозорци
които забиват дърветата като нокти в сърцето ми.
Всеки ден храня света навън
въпреки че птиците експлодират
наляво и надясно.
Храня и света вътре
предлагайки на бюрото малки бисквитки.
Обаче, нищо не е каквото изглежда.
Моите предмети мечтаят и носят нови костюми,
принудени изглежда от всички думи в ръцете ми
и от морето което разбива вълните си в моето гърло.