автор: jelyaznovski

НЕДОЛЮБЕНИТЕ

Пред стиховете свои се прекланям,
пред недолюбените си дечица,
полъгани и тъй употребени
душицата ми гузна да излъскат,
та повече фотони да поеме –
да не е мрачно, тъмно, пък и тъжно
край стреснатото мъничко човече,
което там трепери и се люшка -
ту в райската, ту в адската камбанка.