автор: Anele

* * *

През залез (кърваво червен)
прозират мислите небесни -
зад хълмовете бързащия ден
отново се опитва да изчезне.
След себе си оставил е следи
по небосвода синьо-необятен -
обагрени във светлина звезди
градят пътеката му непонятна.
И като малък фар-маяк в нощта
проблясва пак без звук луната,
мечтите - обетована земя
сега изглеждат по-познати.
Знам, че бързащият ден
по навик ще се върне с блясък
и пак в червено ще е оцветен
от раждането на зората си.
Така във странен кръговрат
витаят мислите ми тихо,
когато през непознат праг
ми се налага да премина.
Отвъд очакват ме мечти,
или най-страшните кошмари,
или безцветни, скучни дни,
в които ме развличат залези.