автор: dilqna5

Бяхме ний деца
когато ни събра живота,
но тогава ей така
не се гледахме с охота.

Исках аз тогава всичко
злато,слава и пари,
но незнаех че след време
много ще ме заболи.
Светът край мене се въртеше
аз се радвах на това,
но приятел аз си нямах
имах гадже с кола.
Тъй живота си вървеше
бях славей без душа
нещо после се надигна
аз поисках да летя.
Бях свободна горе в небесата
аз летях,но бях сама
исках някой да е с мене
и да светне в миг света.
После срещнах те случайно
тупна нещто в моето сърце
ти стоеше тъй достойно
грейна твоето и моето лице.
И събрахме си мечтите
станахме едно сърце
от нашата любов роди се
мъничко,добро момче.
Аз обичам те да знаеш
ти владееш моята душа
всичко изведнъж ти давам
без да искам пукната пара.