Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 3
Всичко: 790

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНачалата са понякога трудни
раздел: Фантастика
автор: selsal

Нещо ставаше!
Металните върви на стария асансьор продължаваха глухо да стържат и дрънчат. Колъкне отдавна трябваше да е на партера, но тясната дървена клетка не спираше някак да се свлича и свлича…
Колъкне се огледа, бутоните върху стената на асансьора бяха изчезнали. Сънувам ли? – запита се тя – Нека да проверя. Ясно си спомням какво правих преди да вляза в асансьора. Бях при Сташа Валена, двете обмисляхме утрешното пътуване до Пещерата на Очните Дъна. Преди срещата със Сташа бях на кино с Л. Жед, гледахме “Отворени Съдби”. А преди киното си бях у дома, тогава… какво правих тогава…
Изведнъж на Колъкне се случи най-шантавото нещо на света. Стената където бяха бутоните се изду, сякаш беше бременна и се опря в корема на стъписаната Колъкне. Оттам изникна едно огромно око, което и намигна. Това е шибан сън! – си каза Колокне. Окото й намигна отново. После някой побутна Колъкне в гърба. Извъртя се, друго око мигаше зад нея. Колъкне изпищя. Заподскача истерично и не усети как силно заблъска с лакти и юмруци двете очи. Два тежки клепача се свиха болезнено. След дълга затаеност, Колъкне видя как клепачите плахо се повдигат. Ужас! Очите ги нямаше, бяха изтекли. Две слузести, дървени дупки се бяха показали под хлътналите клепачи.
Колъкне се блъсна с все сила в движещата се врата на асансьора, металните върви продължаваха да дрънчат и стържат глухо. Изведнъж се оказа, че Колъкне ще изпадне в една зяпнала я уста. Едва се задържа върху меката долна устна.
- Какво става тук, по дяволите – ревна в гняв и страх Колъкне.
Асансьорът спря като закован в пространството. Колъкне се разтресе.
- АЗ, КОЛЪКНЕ, СЪМ ТВОЯТА СЛЯПА СЕСТРА – изрече устата, а дъхът й изпи силата от костите на Колъкне.
Колъкне се изви, заби лице в единствената запазила се стена. Врещеше без да спира:
- Искам да се събудя, да се събудя искам…
- Ти си будна, Колъкне!
- Аз нямам сестра, нямам никаква сестра – не спираше да вие Колъкне.
Асансьорът, който се бе превърнал в очи и уста, вече не дрънчеше, но горко зарида.
- Отнемаш ми, Колъкне, отнемаш ми моята съдба. Какво ще правя сега, какво?
Колъкне се сепна:
- Нищо не ти отнемам, ти не си ми сестра, искам да изляза оттук.
- Замисли се, Колъкне, защо е тъй странно името ти, твоето, това на приятелката ти Сташа Валена или това Л. Жед.
- Ти, как се казваш? – недоуми Колъкне.
- Аз съм Мария.
- Коя Мария?
- Тази, която е непорочна!
- Непорочна ли?
- Да тази, която роди Божия син.
- Но какво от това? Всичко това не ме засяга.
- Засяга те. Понеже съм непорочна, ти няма как да излезеш от мен.
- Но как съм влязла?
- Никога не си влизала. Ти вечно си била тук.
- Моля?
- Аз и ти вече нямаме отворена съдба. Никой не е излизал от Пещерата на Очните Дъна…
- Излизал-влизал, аз не съм правила това! – провикна се Колъкне.
- … освен Един, който излезе преди много времена.
- Иисус! – провикна отново Колъкне.
- Твоят брат!
Тогава четвъртата стена се превърна в ужасът на всички ужаси. Колъкне разпозна вътрешността на женско тяло. Повърна в разкъсващ я спазъм.
- Аз бях твоя майка – заговори асансьорът – но ти не посмя да станеш мое дете. С времето се опознахме и станахме сестри. Колъкне, твърде много имена в човешките животи, твърде малко истински появи. Ти, Колъкне, така и не се роди. АЗ, КОЛЪКНЕ, СЪМ ТВОЯТА СЛЯПА СЕСТРА.
- Ти ме уплаши…, затова те нараних…
- Моите очи, Колъкне, отдавна са слепи. Аз съм затворената съдба на едно неосъществено спасение.
- Нищо не разбирам!
- Братът трябваше да се роди със сестрата. Ти си Неговата сляпа сестра.
- Не съм това!?
- Фетусът-сестра възпря човешкото спасение. Майките не трябва да стават сестри на дъщерите си.
- Какво мога да направя аз сега? – плачеше на колене, свита между сухите очните дъна горката Колъкне.
- Въздигни се, дъще, това е Божията Воля!
Колъкне стегна корема си, пое дъх, усети вихър и се отблъсна с мощен тласък от пода на асансьора.
Асансьорните върви задрънчаха и застъргаха отново, сменяйки етаж след етаж. Кабината беше празна, тавана зееше отворен. Някой беше напуснал утробата и не се казваше Колъкне.
Новият месия не носеше сляпо спасение, носеше отворена съдба. Посрещнете новият месия-жена и краят на пътуването от етаж до етаж.


Публикувано от Administrator на 21.04.2008 @ 18:10:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   selsal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:21:40 часа

добави твой текст
"Началата са понякога трудни" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.