автор: Casper

Душата ми е тънка струна,
издържа те по нея да вървиш.
Огъва се, трепери, не умира,
следи те зорко да не полетиш.
Опъната, без дъх, тя кротко стене,
илюзии раздира в реалността.
Играе си с деня неуморимо,
а вечер кротко я приспиват
ръцете хладни на нощта.
Затворена в моето тяло
безмълвно тя стои,
чака истина да проговори,
да подреди човешките съдби.

Защо не е дете не я погалиш,
дарявайки й малко топлина ?
Ще я оставиш ли осиротяла
да тлее бавно в самота ?