автор: valka

Три клечки от кибрит. И две цигари.
Разгърден плащ на недоспал афиш.
Последната искра ще ме подпали
със мисълта - дали не спиш? Не спиш.

Би трябвало да запокитя светлината
във разнотонието на пердетата
насреща в полусънната кооперация
през рошавия поглед на дърветата.

Хотелът, огладнял за хорски допир,
простира по терасите си спомен.
А тръпнат във очакване паветата
със стъпките си пак да ги подгоним.

Дали не спиш? Не спиш. Хвърчат такситата.
Отгоре, ако можех да погледна,
от накой застаряващ сателит,
ще видя - никога не е последно.

Паветата са само черни Оси
със точки на пресичане по пътя
и пренареждата пЕтата посока,
в която още мога да те търся.