автор: trepach

Дъхът ми спря при първата целувка.
Телата ни без глас разбраха, че се искат.
Душата ми е наранена струна от счупена китара,
на която можеш само ти да свириш...

Не зная път до твоето сърце
без тъпа, грозна болка.
А искам с тебе да се слея
кат айсберг разкъсващ твоя нежен кораб.

Кроткия ти поглед на сърна
превърна ме във пленник на страстта!
Сърцето ми безплътна, огнена жарава,
кървящо в 13-ти кръг на небитието се стопява.

Не съм събрал достатъчно сълзи
за да заплача от любов.
А иска ми се с тебе да летим
като два гълъба под нацъфтели ябълкови клони!..

Зелени, пясъчни вълни
прегръщат те и те обливат.
Един неземен лунен спомен,
във който ти си пламенна, искряща и игрива.

Гласът ти ме омая с твоя искрен,
неподправен, нежен зов!..
Разплакана... свенлива... сега те искам
моя нежна, плачеща Любов!!!