Кръстопоклонната неделя в храма
сглобяваше си съдбините луд.
Тактуваше ги и разпяваше.
Проклинаше Морията в диспут.
Пристъпяше към литургийно шествие.
Започваше да прави кръстен знак.
Но някакси ръката оскотяваше.
Подгонваше безплътния чирак.
Голготата си лудина спасяваше,
преследвано от Ахасфер дете.
Венеца трънен обуздаваше-
пригвоздено крило да зарасте.
Под Кръстното дърво на сянка
погреба грях и Път си завеща.
Пред умовете плътски беше спънат,
за да възкръсне в тях търпимостта.