автор: kami10

Камелия Мирчева

Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна тя събра малкото си вещи и след седем годишно общо съжителство напусна жилището му.

Това стана през един задушен съботен следобед през август.
Тогава той все още не я мразеше толкова яростно. Само беше разгневен и ядосан, че не е спазила уговорката.
Сега не само, че жестоко я мразеше, но бе категоричен, че тя е виновна за всичките проблеми в живота му.
Той не искаше деца. Децата са отговорност, товар и купища ядове, които не искаше да си създава.
Той не искаше деца, а тя го измами, като забременя. На всичкото отгоре си беше позволила да му говори за радостта от това да имаш дете...
Каза й да си тръгне. Беше категоричен и груб. Даде й един ден да реши дали да избере него или бебето.
Тя направи своя избор и в оня следобед на август си тръгна.
Дали той я обичаше?!...Не знаеше...Тя беше млада, красива, тиха и безшумна. Готвеше добре, поддържаше къщата, работеше и поемаше част от сметките.
Тя беше удобна до оня миг, в който реши да задържи детето.

Омразата му ставаше по-силна в миговете, когато трябваше сам да си пусне пералнята или да изглади ризите си.
Мразеше я, че бе разбирала тихото, удобно и подредено негово съществуване.
Мразеше я, затова че беше поискала нещо, което той не желае. Беше сигурен, че тя няма право. Тя му принадлежеше. Беше част от мебелировката на дома му и като такава трябваше да му служи, а не да има желания.
Мразеше я...
Всяка нощ омразата хапеше сърцето му. Душата му се превръщаше в бучка лед.
После започна да става мнителен към всички жени и продължи да живее монотонния си живот.
Дори не я потърси, за да разбере дали все пак е родила детето. Нейният проблем не беше негов.И тя не го потърси.

Мразеше я. В началото тихо и безшумно, а после публично.
С времето променяше фактите и събитията.
Забрави как изглежда тя, трудно си спомняше дори името й и въпреки всичко продължи да я мрази.
Смисълът на живота му бе в това да си измисля факти и събития, с който да подхранва черните си мисли.

Постепенно ослепя от омраза и дори не разбра кога и как превърна сърцето си в камък.