автор: Alisa

И разбирам - лъжата, всъщност беше красива.
Три сезона излъга и те бяха щастливи.
Две луни високосни на ушите си люшна,
Седем истини стари, онемяло я слушаха.
Среса осем магии омагьосано с пръсти,
Един дявол накара да се прекръсти.
Как танцуваше само, как привдигна полата си!
Девет слуха видяха - не са къси краката й.
Един зрящ ослепя и към нея залитна,
Но не падна защото, душата му литна.
Стана тихо, когато една истина лъсна,
А фолклорът призна - има истини мръсни.
И солта на морето стана всъщност алиби,
Коралите тръгнаха, проговориха рибите.
Един кораб потънал, бе на път да изплува…
Всичко имаше смисъл - лъжата си струваше.
После…после внезапно сънят се събуди.
Лъжата я нямаше. Беше свършило чудото.
Парадокс, но лъжата си тръгна наистина…
А светът осъзна колко много му липсва.