автор: nadis_hr

Тихо се прокрадва тъмнината,
слуша вятърната одисея.
Звук далечен чувам от гората,
бърза сянката край нея.

Огърлица от листа долита,
леко пада на земята.
Нежно времето разчита
да не скрие красотата.

Виждам те в природната картина.
Смесица от всичко тук си ти.
Аз, като художник бързам
да рисувам образ от мечти.

Нещо ми подсказва, че се смееш.
Нещо май сърцето ми греши.
Виждам как небето ме приветства.
Чувам как гората ми ехти.

Как ще мога да забравя.
Всичко тук.....това си ти.
Спомен бавно ме изгаря,
чакам те, не ме вини.
Пропаст леко се отваря...
Скоча ли,
ще скочиш ли
и ти?
Вятър с моята коса се заиграва.
С чувствата играеш ли си ти?