автор: vesan

Виниш ме, че отново по рими се халосвам
и съдиш ме сурово, че глупаво докосвам
болезнени проблеми, че бил съм инфантилен
и задълбавам в теми неистински, стерилни...

Виновен съм! Прости ми! От срам изгарям, виж,
но що да сторя, в рими аз даже дишам! Триж
проклет да е мига, във който първа строфа
написах! Досега за мен съдба, любов

са те... без тях не мога... Отрова, наркотик,
дори и в изнемога ги търся. Всеки миг
за тях аз пак живея! Магията копнея
на писаното слово! Отново и отново!