автор: LeoBedrosian

Във старата градина
под възлеста маслина
приседнал Бе и тихо
хлипаше, с една молитва
под стоманено небе.

Той любеше ги всичките,
а те за благодарност
и за шепа сребърници
Го предадоха безмълвно
без капка горест.

От фарисеите озлобени
обявен за еретик
и не разбран от людете
самотен и смутен
бе Той през тази страшна
нощ. Идващия
римски войн с възлюбения ученик
сам Юда носещ своята целувка.
Тъй нужен жест
кат Бащина милувка.
Носещ свобода
за грешната душа,
отърване навеки
от тленната
Земя.