Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ShawnRowe5
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14196

Онлайн са:
Анонимни: 69
ХуЛитери: 2
Всичко: 71

Онлайн сега:
:: pastirka
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2025 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапритихване
раздел: Избрано любовна лирика
автор: flagumdei

... груби ботуши и иманярски лопати и пики
на комплексирани алпинисти и
пронизващи
остриета на токчета бяха разкъсали
до кръв земята на моята пролетна долина
и тревата потъна в кал а слънцата на цветята угаснаха
задушливите огньове на подранилите стърнища
издавиха щурците по употребената
земя на моята пролетна долина...

    Помниш ли - измислях ти приказки?
    Прегръщах те на рамото си и разказвах,
    а ти притихваше - затоплена и сигурна,
    заспиваше с усмивка преди края.

... и не че не знаех как никоя долина няма
смисъл за себе си а само слята с друга подарила се и
устремена към бащата-океан
но нямах избор
и подивял от болка и излъгани надежди я смалих
до летен парк и я заключих и цялата покрих с огледала
за всеки поглед отстрани и избрах самотата на силата
и тя отново плахо се завърна и зачаках на кого да я
дам светло и до дъно вярващ на чудото любов
а не че не знаех как тя няма смисъл за себе си...

    Помниш ли - пътувахме къде ли не?
    Не тръгвах без любимия ти сок от манго,
    Ти сядаше понякога с лице към мен,
    А аз ти пеех заедно със радиото.

…но захладня и дните намаляха а сенките
пораснаха и арестуваната
нежност заболя
не знам дали обикнах точно теб до лудост или не издържах
неверието самотата и безсмислието но отключих
магиите на есенната долина – за теб единствена – и ти се
дадох без разум и остатък за да бъдем ин и ян и в сливането
мъж-жена да се намерим и целият ми свят получи твойто име но
не знам дали обикнах точно теб или потребността си да обичам...

    Помниш ли – купувах ти много цветя?
    И свойта музика ти подарих и ти превеждах
    Какво разказват нотите на Паганини или Бах
    А ти заплакваше на тъжните арпежи.

… преди да паднат първите слани и окончателно да свърши
затрупана в бяла безжизненост моята зимна долина
аз те пуснах и ти я дадох цялата
и се молех да не си на гости в нея а да видиш че тя е
животът ми и щастливо да бъда за тебе повече от случка
а ти тичаше със смях по поляните береше цветя и забиваше
белите си зъби в узрелите плодове и се къпеше гола в реките
пречистени и топли или гледаше смаяна неподозирано
красивите й залези високо над познатите ти пътища каквато
и да беше ти я дадох цялата....

    Помниш ли – имахме наши места?
    Планини и море, градове, манастири, поляни.
    Подарих ти момчешката си река
    Щурците, мечтите, звездите, летата.

... не се ли сети поне веднъж да вдигнеш уморена
лястовица от тревата на моята вече несъществуваща долина
или да погалиш кората на изсъхващо дърво да донесеш две
шепи вода за някое клюмнало цвете да благодариш за някой
красив пейзаж или за слънцето и дъждовете в плодовете не се
ли сети да направиш поне мъничко не не не не съм разчитал
на това и нищичко не съм разменял и бях щастлив да има на
кого да я подаря тя беше твоя аз бях ти но все пак
не можеше тя да ти се случва между другото и
не ти ли се прииска да направиш нещо за моята
вече несъществуваща долина...

    Помниш ли очите и ръцете ми?
    Докосването-пропаст, устните, гласа
    Във спомена е моето възмездие
    И във надвисналата вече тишина.


    МП


Публикувано от aurora на 16.04.2008 @ 16:47:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано любовна лирика

» Материали от
   flagumdei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.04.2025 год. / 13:48:59 часа

добави твой текст
"притихване" | Вход | 5 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: притихване
от IND на 16.04.2008 @ 17:54:13
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!!!!!!!!!!


Re: притихване
от Hulia на 16.04.2008 @ 20:17:15
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Не мога да те подмина, прочетох го 2 пъти...Майстор си на Словото, имаш силна творческа интуиция, прозрения и още много прекрасни качества:)))


Re: притихване
от dandan на 19.04.2008 @ 16:20:30
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнува до болка, flagumdei.
Сърдечни поздрави.


Re: притихване
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.05.2008 @ 13:59:12
(Профил | Изпрати бележка)
дадох без разум и остатък...
_________________

Наистина е престъпление да не оставя присъствието си под това разбиващо съчинение...



Re: притихване
от mariq-desislava на 22.12.2010 @ 07:46:55
(Профил | Изпрати бележка)
не предполагаш колко пъти съм го чела това и всеки път си заслужава