автор: katbalu

Сега ще ви обичам щом заспите...
когато лунен сън Ви потопи
на детството хвърчилото на дните
щом се развее между палави коси...

Сега ще Ви обичам щом заспите
зад сянката на нощния Ви сън
в ръцете си Ви носих двама в дните,
когато зъбките излизаха навън...

Ръцете Ви държах за да вървите
и чистих наранени коленца,
на колела Ви учих да хвърчите,
да плувате по жабешки с крачка

Препълнихте си чантите със букви
и натежахте от момчешките бели,
опитвахте се да порасвате по мъжки,
но трябваше ръка да Ви държи...

Деца, деца- нагоре Ви поглеждам.
Приготвили сте люлка от ръце.
Мъжете малки казват "Обещавам"
и изпълняват - станат ли мъже.

Получих най- голямата награда
прошепната от детските уста
"Ще я люлеем , щом пораснем -мама"
Люляхте ме ! Пораснахте деца!