автор: Summerborn

Имам нужда от емоция,която
Да
Прероди
Душата
Ми.
Не, не ми говорете за любов, моля. Нея вече съм я срещала. Сладка, горчива, споделена, щастлива, нещастна, възможна, невъзможна. Не искам вече от нея. Наситих й се. Трябва ми нещо ново, различно. Имам нужда
Да
Избягам
От
Клетката,
В
Която
Сама
Се
Затварям.
Не, не ми говорете за любов, моля. Не я обичам вече. Трябва ми нещо друго, нещо по-истинско, по-различно. Нещо, което да ме разтърси. Омраза? Не, омразата не става, тя е прекалено заробваща. Радостта ми се струва прекалено обикновена, често срещана. Тъгата? Тъгата ли, ех, нея я обичам. Тя винаги е насреща. Но не и тъгата.
Не,
Трябва
Ми
Нещо
Истинско.
Не, не ми говорете за любов, моля. Не обичам. Когато ми говорите за любов, трябва да ви слушам, а сега искам да слушам само себе си. Казват, че ако се вслушаш в себе си, ще откриеш отговор на всички въпроси. Може и да са прави, но на мен не ми трябва просто отговор. Аз имам нужда от Отговор.
За
Да
Намеря
Себе
Си.
Не, не ми говорете за любов, моля. Тя не е отговор на всички въпроси, не е отговорът, който търся. Отказвам да го приема. От друго имам нужда, но като че ли всички са заети само с любовта.
А
Кой
Ще
Обърне
Внимание
На
Мен?
Не, не ми говорете за любов, моля. Тя е прекрасна, но само от разстояние. Ще ми обърне внимание за кратко – ще види един нещастен човек – и ще премести погледа си. Какво бих могла да й дам аз?
Една
Изгубена
Душа?
Не, не ми говорете за любов, моля. Аз, самата, и без това говоря достатъчно за нея.