автор: Rumir

- Бате, как си утре? – чувам познат глас в телефона си.
- Надявам се да не съм умрел бе. Събота е де – почивам. Що?
- Ай те водя за риба?
- С мойта кола, нали и какво трябва да купя?

- Бели червеи, пинки, куки тройки – осмици, плувки петграмови, и естествено два хляба, наденица и червено, каберне от Сухиндол. А, и да заредиш повече нафта,на Струма отиваме – в Кресненското дефиле, след Симитли за скобар. Тури и некоя ръкавица у сака, голям студ ще да е, така рекоха готините мацки по телевизора.
Да го еба у шпера – шамар да е аванта да е ама на, другарче за риба ми е. Па и повече лови от мене, „ По ква работа си тука” – вика, като сме на риболов, щот неговия живарник се пълен а у моя се мотат два дребосъка, едното кьораво а другото недояло. Па и ги лови с неоделан дренов прът – а яз с моя 6 метров мач се праим че не сме заедно.
Паля автомобила сутринта и в 6 часа съм в селото където живее. Спирам пред къщата. Светлинка – никаква. Студ. Посрещат ме само едно дръгливо куче, настръхнал котарак и козата Стефка, тя ме познава животинката, веднага ме поздравява с едно фалцетно блеене. От Бацето – ни вест ни кост. Така ли, викам си ся ша видиш ти, аз съм станал у ранни зори, вече мръзна като рибарски червей а той ша се грее до кълките на булката. Нахлупвам рибарската шапка ниско над очите си та да изглеждам по-страшен и право у тех. Отварям вратата с трясък:
– Пожааааррр.. Дера се колкото ми глас държи.
Леглото – персон и половина с един червен юрган отгоре, нищо не помръдва. Хващам юргана от едната страна и отвивам със замах.
– Пожар бе!!!!
Мила картинка – гушнали се с булката и не помръдват. Вадя една пиратка от джоба на рибарския си панталон, нося ги да плаша рибата като не кълве, паля я и бум – под леглото. Така тресна , че щеше да събори къщата- булчето ококорва спокойно очи:
- Бате бе, кое време е? Що щеш тука. Какво е станало?
- Пожар, къщата гори, ставайте бърже!
- Пожар ми – нощеска с комшиите моя хубостник до 3 пи вино – я иди на чешмата и налей пресна студена водица в едно шише, аз ще го събудя тоя, да пийне неколко глътки, да угаси малко пожара и в същия момент му перва едно коляно в ребрата. Бацето скочи като попарен:
- Я, кога е станало шес?
Товариме такъмите му, взимаме си довиждане с животинките, напомняме на булчето – довечера да е напалила скарата и да ни чака с пържолите и кебаците щот риба я има я не, паля пак колата и потегляме.
Стигаме село Мурсалево. Тука спираме винаги в едно крайпътно ханче – да видим кръчмарката, една млада убавица македонка, на кадем ни е, за повече риболовна слука. Ако е огинь и пламик и око на риба нема да видиме, направо се връщаме. Захилвам се:
- Здрасти, Макето – пресни ли са баничките???
- Ооооо, Бате. Станала съм у ранни зори да точа корите. Такива препечени ги докарах и са с повечко масълце и сиренце. И стоката е наранена и дворо съм премела и кръчмата въртим вече – отговаря глуповато усмихната невестата. Тоест у настроение е.
Ясно, викам си, ша има слука, нейния пияндурник тоя път си е свършил мъжката работа.
Стигаме в Кресненското дефиле. Завой правя от магистралата по един черен път и те ти я живописната извивка на Струма. От лево – гора и баир, от десно па гора и па баир. Отсреща – къщурка забравена от Бога. И стадо гъски кротко си пасе тревица на полянката. По средата се е изпружила тая река, като снага на девственица. Буйна, пенлива и шумна, кръвта и кипи. Брех да му се не види, викам си, ся да бех с 20 години по–млад... И место Бацето – да бех с едно гадже... от студенстките години – още въздишам по нея... Усещам се как му фърлям изпитателен поглед.....
Паркирам, сваляме такъмите, вадиме - той гьостерицата, аз прът за 120 лева и почваме... На десетата минута Бацето дерна първия скобар, кило и двеста. Аз обаче вече съм скъсал първата кука. Споко – сядам да връзвам нова тройка, се пак видех македонското девойче – като китка шарена сабале, оправена от секъде, е нема как да не ми потръгне.
Така както си връзвам гледам на отсрещния бряг – русалка. Ай да му се не види, търкам си очите, да не е още да спим – русалка бе. Русо мацето, в маскировъчен костюм досущ като моя. Вади пръта, разтяга го с финес, дига го нагоре, крачка назад и замята – право срещу мене. Докато си приберем ченето от изненада – бам, натресе и тя един скобар. Умната, си викам и веднага се сещам за вица, ако не умната - русата и поглеждам със засукан поглед към отсрещния бряг.
На тая сега и разказах играта. Тя на мене ша ми показва как риба у мътна вода се лови.
Тройката съм я вързал. Ама за по-сигурно взех, че сложих и по 4 бели червея на всяка от трите куки. Правя две крачки назад с лек подскок, една напред – направо на танго го изкарвам, вдигам ръце, пръта се огъва и мятам яко към средата на реката. Ама нещо не си премерих силите, докато се усетим виждам плувката как тупва на отсрещния брег между гъските. Русата мацка само дига вирнат палец за поздрав, нахилва ми се иронично и продължава да скубе скобарите. Бацето и той пълни живарника, въпрос на секунди е да изстреля – „Абе ливадо , ти по ква работа си тука?”.
Ядосах се яко, тъкмо да фърлям пръта у водата и да бегам да търся кръчме да отпочвам на бира, там явно по ме бива – даааан, усещам як удар. Инстинктивно засичам – тежи на пръта да му се не види. В същото време чувам неистов шум от гракане и пляскане на криле. Отсреща стадото гъски панически се разбягва, само една едра, чисто бяла – опънала шия срещу мене, дава на заден ход, и рие с крака по полянката. Докато се усетя русото маце скача вади рибарски нож от пояса си, притичва до гъската и замахва току пред човката и. „Тая я закла, баси” - възмущавам се до дъното на душата си. В същото време пръта ми става лек като перце, загубвам равновесие и почвам да се свличам назад като талпа. Докато падам с крайчеца на окото си виждам как гъската изчезва в горичката, русата прибира спокойно ножа а аз броя звезди посред бял ден. И сякаш от преизподнята чувам весел звънлив женски смях. И сред смеха – гласа на Дявола:
- Бате, рибар от тебе че не става – не става, ама и за ловец ич те не бива.