на лудото Гати от село-Лека му пръст!
в Южна Добруджа има десетки села без църкви...
По върло пладне улисано,
сред джанките островърхи
селският луд причести се.
В селото няма църква.
После, надянал клупа,
както си стиска невръстно
топлия хляб неразчупен -
селският луд се прекръсти.
Старата дюля отстреща
цветни листенца отрони.
Вятърът се заклещи
между пчелите и клоните...
Селският луд се обеси.
Не бият за него камбана.
Грешник за царство небесно е! -
шепнат без дом християните.
Сетното слънце априлско
от срам и скръб се побърка.
Лудият ли е ли е орисал
да няма в селото църква?...