автор: mila_nejna

(по горски записки на многоуважаемата Д. Поетеса)

Там, в усойната, затънтена дъбрава,
непредпазливост даже за минутка
води до насилствената незабрава
за изтръпнала от… свян… гугутка.
***
Кумчо Вълчо дебне, скрит в гъстака,
с лукаво нетърпение ръце потрива,
ехидно позасуква си мустака –
ще обработва вероломно чужда… нива.
***
Подскача Лиса, с кошничка в ръка,
тук гъбка-манатарка, там пърхутка,
пътеката отвежда право към река -
най-сетне ще умие свойта… вестникарска будка.
***
Трепери Меца в тъмната хралупа,
а Зайко, свит под храстчето, реве,
откакто Бухльо каза, че със лупа
издирва Ежко нещо да… чете.
***
Вековен хлад между вековните ели,
загубиш ли се – няма накъде…
а любовта от мен струи, струи…
като шишарки клатя твоите… ръце.
***
Полянка сред шубраците намирам,
почивка, весел глъч на горски птици,
защо ли от копнеж по теб примирам?
Ела, зоват те мойте бели... гълъбици!