автор: pord

Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.

Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.

Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.

Кокошка шом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.

По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновние.

Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка...

Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.

И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.

Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.