Много скоро ще бъда при теб –
любовта, от която съм бягала.
Преследваха ме измислени съчетания,
метафори някакви за начало и край,
а в сърцето ми като смърт дразнеше вятърът...
Казват – това е животът –
да се бориш –
щастието е недостижима категория,
мечтите са суета
и е срамно да бъдеш влюбен
глупак сред тълпа хора,
а порочно – да си от обич пиян...
Нека говорят!
Много скоро...
На колене
даже да бъда
пред теб, моя любов,
ще се събудя
най-после друга!
И щастлива... до гроб.