автор: tender

Седя над листа, топла лятна нощ е,
и уморен, съм вперил поглед в нищото.
Очаквам да ме осени онази мисъл,
която често ме пробожда нощем.
Опитвах се да бъда безразличен
към нейното присъствие във мрака,
но жегнат от печата й кармичен,
стоя в нощта и чакам, чакам,
чакам...
Стоя и чакам я пред листа празен,
минават часовете - тя не идва.
Обгърнат призори от сън омразен,
над листа сключил съм ръце
като в молитва.

Омразен сън! Попречи ми отново
да хвана нея, пак да бъдем двамата.
Но... листът е изписан. Слово! Слово!
Била е тук, със мен.
И е останала.