автор: pord

Дойде не навреме и не на място,
поиска да взема
молив и листове,
да седна на счупения
стол край масата
и да захвана да го записвам!

Както обикновено,
тичаше много бързо -
трябваше да подтичвам с изплезен език,
да преглъщам юношеските му дързости,
да му дръпвам юздите след всеки трик.

Чак ми се щеше да рипна в движение,
да го зарежа да си чупи главата,
да си намери Майстора,
мястото,
времето…
Майната им
на Славата и Свободата!

Крепеше ме само детското любопитство
какво ли накрая ще стане:
дали ще надвие житейската истина,
или някоя хитроумна поанта?

Мяркаха се разни политически нотки,
социални намеци и битови треби;
но то си имало цел в живота –
отведе ме
право при тебе!

Виждам сега колко си изненадана,
чудиш се какво ли държа в ръката си…
Ако можеш –
прости ми глупавото пропадане.
Ако искаш –
счупи ми главата.