автор: bersek

- Погледни внимателно онази ябълка...

Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид катаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни всеки детайл...

Косматият ми наставник се появи тази сутрин мъкнейки един лък и кочан стрели за днешния урок. Следващите няколко часа прекарахме в разходка из гората, като той от време на време ми сочеше разни неща (дървета, клони, шишарки, гъби и една бездомна шапка) за мишени, които аз не оцелвах и после без никакви коментари за моето стрелково умение продължавахме нататък.

- Не изпускай нито една подробност...

По средата на една поляна, точно до малко езерце беше израснало ябълково дръвче, именно негова беше ябълката.

- Спри тук... нагласи се в позиция за стрелба...

Изпълнявах указанията му съвсем механично несваляйки поглед от сочния плод.

- Запечатай образа й в съзнанието си...

Почти цялото ми внимание беше изпълнено от мисълта, че искам да изям тази ябълка, а в останалата съвсем малка част от него се въртеше бледата идея, че аз наистина много ги харесвам тези плодове, но че това вече е малко прекалено и вероятно Ши-ра нещо ме обработва.

- Погледни дръжката й...

Извесно време се опитвах да гледам едновременно и ябълката и дръжката й - неуспешно, така че неохотно се взрях само в нея (дръжката).

- Ако искаш да изядем ябълката - ще трябва да оцелиш дръжката й...

Той сигурно не говори сериозно - по-рано днес не успях да улуча цяло дърво от 15 метра, а сега иска от мен да оцеля дръжка на ябълка от същото разстояние!

- Не сваляй поглед от целта... постави стрелата... сега затвори очи...

Това вече е прекалено! Затворих си очите с ясната мисъл, че после ще се катеря по дървото.

- Извикай я пред вътрешния си взвор... визуализирай целта... прицели се... стреляй!

Съвестно изпълнявах указанията му едно по едно и чак когато пуснах стрелата нещо привлече вниманието ми - "Изядем?!" От кога котките ядат ябълки?!

И понеже това беше винаги не напълно сериозния Ши-ра, явно не се сдържа и добави:
- А сега виж какво направи!

Видях, че ябълката се плацикаше в езерцето на една ръка разстояние от брега. Направо да не повярваш - бях оцелил!
След като излапахме плода, който наистина имаше великолепен вкус, продължихме с разходката си из гората. Десетина минути по-късно наставникът ми посочи едно дърво (поне един метър в диаметър и на не повече от 10 метра разстояние) за мишена. Действайки вече по-уверено с плавни движения се подготвих... прицелих... и стрелях... не улучих! Малко по-късно Ши-ра ме попита:
- Какво научи от днешния урок?
Всъщност вече очаквах този му въпрос и бях помислил малко:
- Че не мога да стрелям с лък. Да се упражнявам повече. Да не се ядосвам на неуспехите си. Да не се възгордявам от успехите си. Да не мисля със стомаха си. - Прилежно изброих на пръсти и все пак бях последовател на школата "Ши-ра", не се сдържах и добавих - И че много обичаш ябълки.