автор: Dimi

Кресливо караоке се надсмива на ръста ми,
ограбва ибришима от косите ми,
пиратства по зъбите като вечно гладни плъхове
и ме набожда с лакти и интимно.
Пресядам като пиърсинг на гърлото му паячно,
стипчива с първокласната му бира,
през ноздри ме възвръща, завенчана за душата му,
и да не искам, пак ще сме комбина.
Подува ме до нула и, додето погрозняла,
с гласче ме кабардисва да не бликна,
с тайфуни високосни далтонистки избелява
очите ми и немите ми стихове.
Стихия е, стоглава, непокорна, ненаситна,
полюби ли ме, докато преправяше,
възпря ли задушаващите зъби на стрелките
преди да са ме стиснали на тясно?
Пристрастен чародей, заключил отговора в изхода,
с какво да те вчовеча да ме чуеш?
Най-дребната и рижава, не съм била красива,
но и за мен опитай да воюваш!