Аз валях през очите
на дивия дъжд
и падах в ръцете на ангели.
От дъха им рисувах
най - нежния мъж-
онзи намек за чисто и дяволско.
И в постелята вятърна
имена му измислях ,
заличавах ги с пареща длан.
После тъмна и плачеща
по жаравата тичах-
и възкръсвах в горящия плам.
Мое мило момче ,
не недей , не прегръщай,
не докосвай
сълзите в дъжда.
Просто тъй ,
просто в миг
той внезапно ще спре
без прощална милувка ...
...с тъга.
Аз болях във очите
на буйната ръж
и останах така , непогалена.
И сънувах , сънувах
най- нежния мъж-
онзи , сладкия привкус на раните.
И тихо , на пръсти ,
с дъх го докосвах,
после бягах ранимо добра.
Но не можех да бъда,
и втъкавах във нощите
тъй невидима , черна луна.
Мое мило момче...
Не недей , не докосвай,
не целувай очите
сега.
Не разбра ли...
Че тебе измислих
но от страх ,
от страха да обичам
те нарекох горчива мечта.
_________________________________
"Аз съм толкова жалка. Дори не можах
да избегна страха, който мразя.
Страх във вените, в устните, в кожата. Страх!
Страх от истини... страхо-проказа. "
( Елица Мавродинова , alisa_wonderland)