автор: Casper

Очаквам те в новия ден, раздран от зората, а в нощите безлунни все те губя. Душата ми разлистваш бавно и полека. Разхождаш се уверено и смело по моята звездна пътека.
Пристъпваш тихо, спираш и отново тръгваш. Поглеждаш тук и там. Скриваш се и ме докосваш. Тръпка пълзяща си в мен. Подарил си ми цялото време. Не бързаш за никъде. Движиш се, а не вървиш. Разбирам. Не замествам празнота. Уютно ми е. Разливаш топлина. А в мрака ми е светло щом мисълта за теб изпепели ума. Опитвам се да знам какво е. Но нужно ли е, когато така красиво удължаваме мига. В очакването има сила, а търпението е вяра, съшита с мъничко тъга. Нима една надежда се топли тайно някъде около огън, запален от емоция на любовта ?