автор: flagumdei

Вятър от юг прокарва топла длан
по заоблените хълмове и върховете на дърветата настръхват в полунапрегнато – полунетърпеливо очакване. Дългите им гладки стволове долу се открехват и между тях като нежен, но настойчив език прониква слънцето, танцува вътре и сгрява влажната и хлъзгава трева. По копринените листа се процеждат матови капки и се стичат към жадната паст на земята, оставяйки лъскава следа след себе си – като пътека на охлюв. Въздухът се насища със сладникав и набъбнал от пулсираща енергия сладък аромат. Реки, потоци и вади текат като пълни с кръв вени на тласъци между гостоприемно разтворените обятия на бреговете си. Всичко наоколо е застанало на кръстопът на две еднакво примамливи пътеки – омаята и неземната нирвана, оголила действителността от форми и смисъл, и трескавото изгаряне в нетърпеливата и неудържима тръпка на сътворението.

Човек е нищо без любов.