автор: vale

Странно,
че времето за влюбените никога не е достатъчно.
Красивите ти очи
и ние стъпвахме по покривите,
носени от мечтите си.
Ангели,
които се радват на лъчите
и отпиват от нектара на вечерта,
под плаща на която
горяха влюбените като нас звезди.
Поривът на вятъра беше ръката,
която гали клавишите от морските камъчета
във една мелодия,
изпълнена със вещина от вълните.
Двойка гларуси, пияни от любовта си....
Сега сме тук.
Мълчаливо приседнали
на края на чувствата си,
без да смеем да се погледнем.
Живеем като в Дядовата ръкавичка -
аз, ти и съмнението.