Морето може би наистина ще ме потърси
под мокрото от залеза небе,
когато на запад луната отърси
сребристо златистия рог.
Но тогава къде?
Дали ще намеря куража да тръгнем
единствени, двама сами по брега?
Да яхнем мечтите си някак
и пътьом
ти Дон Кихот , аз Росинант, но къде?
отвъд всички поставени граници.
Всъщност ние сме тези,
които строшиха със болка илюзиите
от старите си раници.
Самотна китара, фламенко без струни,
отгоре прозрачно измито небе.
Е, днес ще танцувам ламбада
под лампите!
Проклех свободата си,
а сега на къде?
Разбита и гола, отсреща се хили
забита на габърка, чужда мечта.
Наскоро се срутиха всичките срещнати
пастелни пейзажи
във мойта душа.
Сега оживявам със няколко
страници - обагри ги залеза на есента.
Остана единствено, до харизонта
ако доплувам,
да се спася!