автор: Bjorna

Осем пъти тичах след
повторното си вдишване,
но четири пъти
намирах там синините си;
два пъти са ме отвличали мъже
и още два падах и лежах без сили...

Летях със стопетдесет и две цяло
седемдесет и три стотни километра
в час,
заради джобове, пълни
с маслини, монети и прах...
за да загубя червилото си
да сваря девствеността
на каша и с нея
да замажа миризмата...

А някога някой ще каже,
че пораснах и паднах
като фасул във свежа салата
на лявата си страна,
но
дотогава
заключвам се
опаковам се
в солта в пипера в мастиката
задавям се
с бита сметана
с врага
с наградата
защото си пожелах
вяра, надежда, любовници
и
драйвери за колонките.