автор: sarce_za_teb

Кристална Луна.
Диамантени улици.
Прашни хора вървят
с кални обувки.
В ръцете им- въдици.
И ловят ли, ловят ли- сърца.
Плюят
и стъпкват всяко стъбло
ухаещо теменужено.
Оножват се пред портите
на съвестта си
и раждат клонирани формули
за неизлечими болести.
Молитвите им изтезават добротата
и тътрят я в ковчега на умрелия.
Търпи и се усмихва, докато я убиват-
Светците винаги са грешници!
Белите им дрехи- не са бели,
черни са, но те не искат да узнаят.
Пеят в хор, че Слънцето не свети
посрещайки и изгрева и залеза.
После тъмнина по новолуние.
Луната е черна.
Неми са улиците.
Няма хора и кал...
Очакване...
Слънцето ражда ново начало.
А ние ще бъдем ли там?


2008г.