автор: jelyaznovski

Я чуй ги как се сипят семената
на струйки сухи, лекички и тихи,
глупакът-вятър миг се е замислил
преди да ги нахвърля из земята
зà бременност набъбнала от сладост.
Хилядолетно мъдростна и сръчна
тя пролетните, плодните помамва
сред милиарди яловици бледни.
И булки варакосани, червени
на ябълки по бузите прилични
като вампирки дневени ненаситни
ще й засмучат соковете гъсти.
А тя за нови хиляди години
във яслите божествени ще сипе
останалите спомени любовни
и кравите на тор ще ги премилат
за малкото призвани да са семе...